Растенията са единствените същества на Земята, които могат да накарат простите молекули като Водата и Въглеродния двуокис да си взаимодействат така, че да се получат хранителните вещаства. За да се получат въглехидрати са достатъцни Въглеродният двуосик от въздуха и Водата, която растенията си набавят от почвата. Но за да си направят белтъци им трябва и Азот. Лошото е, че растенията не могат да поемат газообразния Азот от въздуха (поради много причини, които са още няколко отделни истории). Растенията са свикнали да поемат Азота в течна форма – разтворен във водата, която те поемат от почвата. И така … като вземат Въглероден двуокис директно от въздуха, Азот и Вода от почвата растенията произвеждат хранителните вещества, чрез които живеят. Когато едно тревопасно животно се храни поема тези хранителни вещиства и така си набавя всички необходими материали (разбирай частици=атоми) за изграждане на собственото си тяло.

Обаче … винаги ще се намери нещо да попречи – някои растения обитават места, в които почвата е бедна на азотни частици и така те не успяват да си набавят необходимия Азот от почвата. С други думи не биха могли да си изградят белтъци, а това е много важно за съществуването им – това също е друга дълга история. Та тези растиния са открили особен начин за доставка на Азот: Отделни части на растението – най-често листа – са се видоизменили така, че да могат да уловят дребни насекоми и да извлекат от тялото му Азота, който то съдържа (няма как да не съдържа, защото със сигурност е изградено от белтъци, а те пък съдържат Азот – отново друга тема за разказване). Насекомите са привлечени от вкусни растителни сокове, а кацайки върху листа залепват по лепкавата му повърхност. Върху листа-примамка, можем ако искаме да го наречем и лист-хищник, растението отделя специални сокове, които разлагат материята на насекомото – това значи че всички сложни хранителни вещества се разпадат на по-малките съставящи ги частици. След време чрез повърхността на този лист растението всмуква необходимите му частици. Така то получава и Азот и може да продължи живота си.

Ако всичко до тук ви е станало ясно ще разберете и защо е погрешна представата, че насекомоядното растение е хищно – скърца с листа, подобно на зъби, хруска жертвите си и премлясква лакомо в очакване на нова жертва. Няма опасност!!! Ако поставим пръст в образувания от видоизменените листа капан няма как да останем без него.

Светът е изграден от много (ама страшно малки) частички (между другото наричат се атоми). Те са най-различни видове – повече от 100 и се различават по много от качествата си, а по други – си приличат и според това един умен човек (Менделеев) ги е подредил в таблица, ама това е съвсем друга история.

Та … едно от важните качества на тези частички (атомите), е способността им да се свързват помежду си. При това те са много специални – с претенции, защото всяка частичка има точно определен брой ръчики и трябва да се хване с други частици така, че всичките и ръце да са заети. Въглеродът има способността да прави чудеса като изгражда сложни конструкции – представете си хоро от много Въглероди хванати за ръце. (Нали все още помните, че Въглеродният атом има 4 ръце).

И така на всяка частица Въглерод в такова хорце остават по две свободни ръце, с които те биха могли да се свържат с други частици. Най-лесно е да хванат Водород или Кислород, а понякога и Азот. Така се получават много по-големи и разнообразни молекули. Това са вещества наречени органични или известни още като хранителни вещества. Такива са въглехидратите, белтъците и мазнините. Във въглехидратите Въглеродът хваща около хорото си най-често Водородни и Кислородни атоми, а в белтъците – освен тях се свързва и с Азот.

Растенията са единствените същества на Земята, които могат да накарат простите молекули като Водата и Въглеродния двуокис да си взаимодействат така, че да се получат хранителните вещаства. За да се получат въглехидрати са достатъчни Въглеродният двуосик от въздуха и Водата, която растенията си набавят от почвата. Но за да си направят белтъци им трябва и Азот. Лошото е, че растенията не могат да поемат газообразния Азот от въздуха (поради много причини, които са още няколко отделни истории).

Растенията са свикнали да поемат Азота в течна форма – разтворен във водата, която те поемат от почвата. И така … като вземат Въглероден двуокис директно от въздуха, Азот и Вода от почвата растенията произвеждат хранителните вещества, чрез които живеят. Когато едно тревопасно животно се храни поема тези хранителни вещиства и така си набавя всички необходими материали (разбирай частици=атоми) за изграждане на собственото си тяло.

Светът е изграден от много (ама страшно малки) частички (между другото наричат се атоми). Те са най-различни видове – повече от 100 и се различават по много от качествата си, а по други – си приличат и според това един умен човек (Менделеев) ги е подредил в таблица, ама това е съвсем друга история.

Та … едно от важните качества на тези частички (атомите), е способността им да се свързват помежду си. При това те са много специални – с претенции, защото всяка частичка има точно определен брой ръчики и трябва да се хване с други частици така, че всичките и ръце да са заети.

Например Кислородът има 2 ръчички. Възможно е две частички Кислород да се хванат здраво една за друга с двете си ръце всяка – така се получава по-голяма частица наречена молекула. Много такива кислородни молекули са част от въздуха около нас.
Друга частица – Въглеродът пък има 4 ръце и може да се хване с двете от тях за един Кислород и с другите две – за друг Кислород. Така се получава по-голямата и сложна частица наречена въглеродев двуокис (пак е молекула). Известно количество от тези молекули също се намират във въздуха около нас. А най-много молекули във въздуха са тези на частицата Азот.

Кислородът е една от частиците, които най-лесно си намират партньори за свързване и обичат да се свързват с най-различни други частици: например един Кислород може да се свърже с две частици Водород, които имат само по една ръка – така и двете кислородни ръце са заети, а и ръцете на всеки от Водородите също участва във връзка. Получава се най-известната в Света молекула – тази на водата (от един атом Кислород и два атома Водород).

Описваните до тук молекули са сравнително прости, срещат се навсякъде около нас и се наричат неорганични.